ФК "Сливнишки герой"

Публикации за май, 2010

Сливнишки герой победи с 1-0 Миньор (Бобов дол), в последен мач за сезон 2009/2010, пред многобройна публика на градският стадион в Сливница.

В неделния следобяд „Героите” изнесоха футболна лекция на колегите си от Бобов дол,  която за съжаление завърши само с един отбелязан гол.

Преди срещата бе проведена кратка церемония, в която бяха наградени и двата отбора,  с купите за второ (Миньор),  и трето място в класирането.

Въпреки, тежкото, горещо и много влажно време, и въпреки, че класирането в групата бе ясно още преди мача, момчетата на Венци Рангелов се хвърлиха в атаки още от първата минута на мача. Така те изпълниха заканата си от началото на седмицата, когато обещаха на сливничани победа.

С традиционен натиск в началните минути, играчите в жълто опитаха с пробиви предимно отляво да открият резултата и да си направят мача по-лек. Футболистите на Бобов дол обаче затваряха успешно зоните пред наказателното си поле, разбивайки атаките още в зародиш. Първата истинска голова атака бе в 16-та минута, когато игралият силно в този мач нападател на Сл. Герой  Христо Петров, измъкна топката от вратаря на гостите, но се засуети и защитник отби топката в ъглов удар. В следващите 5 минути бяха изпълнени общо 3 ъглови удара пред вратата на Миньор, но без особенна опасност.

Във 27-та минута, Милен Игнатов изпълни пряк свободен удар към вратата на Миньор, но топката бе изчистена от защитата. Нападател на гостите я пое и се откъсна към вратата на Янко Димитров. Той обаче  придвидливо бе свален на земята от защитника Николай Величков, за което получи заслужен жълт картон.

Няколко минути по-късно, Игнат Дамянов „Ати” проби остро през центъра на Миньор, но бе повален грубо пред наказателното поле.  Съдията даде пряк свободен удар, който бе изпълнен от Марк Григоров, но топката прелетя над гредата.

Миньор опитаха да „покажат зъби“ в следващите няколко минути, но атаките  им стигнаха само до изпълнението на два ъглови удара и един силен шут, прелетял над вратата.

Поредната опасност към вратата на гостите бе в 36-та минута, когато Руслан Нацев изпълни ъглов удар, топката бе добре насочена към Христо Петров, но плътният му удар излезе в аут.

Отлична ситуация за гол се откри пред гостите в 43-та минута, когато Бисер Методиев  подаде към Красимир Свиленов в коридор, но удара на нападателя бе в аут.

С началото на второто полувреме натиска към вратата на Миньор се усили, като първо в 52-та минута Христо Петров направи третия си пропуск от отлична ситуация, а минута по-късно и пробив на Марк Григоров отдясно бе пропилян от нападателите.

При едно единоборство за спорна топка в центъра на игрището, контузия в глезена получи Николай Миланов, който стъпи накриво и накара целият стадион да тръпне в очакване, дали един от най-постоянно преставящите се футболисти на Сл. Герой ще се изправи сам. За щастие Миланов се размина само с изкълчване.

Няколко минути по-късно, друг защитник – Костадин Германов пожела смяна, поради натрупана умора, и бе заменен от Ангел Нацков.

Скоро след тази смяна бе заменен и Христо Петров, като на негово място врезе  друг нападател – Янко Янков. В 65-та минута Янко Янков и Марк Григоров направиха показно двойно подаване, което изведе Григоров в голова позиция, и най-резултатния футболист на „Героя” не пропусна да отбележи поредният си гол през този сезон, правейки резултата 1-0, за радоста на целият стадион.

В 69-та минута Янко Янков отново излезе в голова позиция, но пропусна.

С напредването на мача, футболистите на Миньор започнаха да играя много грубо, като зачестиха влизанията в гръб, което доведе до един даден и три спестени жълти картони.

73-та минута Янко Янков направи поредният си пробив през центъра, но не успя да отбележи.

Последната смяна в мача Венцислав Рангелов извърши в 75-та минута, като в игра влезе опитният Юлиян Янакиев „Джеката”, заменил Александър Вучев. Ветерана веднага започна да задържа по-дълго време топката в центъра, давайки възможност неговите съиграчи да се съхранят физически до края на мача.

Последният шанс в мача бе за Игнат Дамянов, който в типичен свой стил проби отдясно, центрира, но нападателите се разминаха с топката , на метър пред вратата.

В края на мача, футболистите и треньорите поздравиха публиката, пожелавайки си взаимно за догодина да се радват отново, но заменяйки буквата на групата.

Бисер Тодоров

Снимки: Автора

Седмица, след празненствата около деня на Сливница 24 май, на терена на професионалната гимназия по транспорт, се проведе футболния турнир на малки врати „Сливница’2010″.

Осем отбора премериха сили, като в прекрасната съботна сутрин, изиграха мачовете си, пред погледите на фенове и роднини. Турнира се проведе на две игрища, разположени успоредно едно до друго, на което едновременно играеха тимовете, по предварително изтеглен жребии и определени правила.

Турнира бе открит точно в 9.00 часа, от кмета на Сливница Г. Георгиев, и под вещото ръководство на заместник кмета, и участник в един от тимовете инж. Асен Георгиев. На импровизирано табло бяха изписани отборите, на него се записваше и резултата от мачовете, както и голмайсторите. За честното и коректно протичане на срещите, се грижеха местния съдия Петър Николаев, както и съдия от София, който свири мачове в „А” ПФГ.

В първите две срещи, един срещу друг се изправиха тимовете на Атака – Горна Махала, и ЦСКА – Младост. В оспорвани срещи победите взеха Горна махала и ЦСКА, като особенно оспорван бе първия мач, завършил с 2-0. ЦСКА пък се разправи с младия отбор на Младост, като го победи с разгромното 10-1. С четири гола се отличи Филип Тодоров.

Вторите мачове започнаха половин час по-късно, като тима селектиран от футболни съдии – Рефери, победи трудно с 1-0 Левски, а Ню Олд бойс елиминираха стрела.

Така за полуфинал се класираха ЦСКА,  Ню Олд бойс, Рефери и Горна махала.

Полуфиналите започнаха в настъпилата жега, като страстите се нагорещиха още повече, благодарение на желанието на отборите да се докажат в сблъсъците. Не мина и без инциденти, които се случиха на мача между Рефери и Горна махала, но всичко се размина без тежки последствия.

Добре обиграният тим на Ню Олд бойс завърши 2-2 с бойкият ЦСКА, в чийто редици личаха бивши и настоящи футболисти от първият отбор на Сливнишки герой. За да бъде излъчен победител, двата отбора изпълняваха дузпи, като късмета бе на страната на Ню Олд Бойс, които победиха с 3-2, а дузпата за ЦСКА пропусна Мартин Малинов.

В другия мач, Горна махала преодоля трудно отбора на Реферите.

Така за 3-то място трябваше да се срещнат Рефери и ЦСКА,  а за финалната среща останаха да се борят Горна махала и Ню Олд Бойс.

В мач със 7 отбелязани гола, ЦСКА стана трети, като се наложи над Реферите, в мач завършил 5-2, в който  превъзходството на почитателите на армейския клуб бе смазващо.

Финалната среща бе многоочаквания сблъсък на деня. Воденият от треньора на ДЮШ Сашко Минев, Ню Олд Бойс се изправи срещу Горна махала, за който играха бивши футболисти на Сливнишки герой. В тима от известният сливнишки квартал се включиха старши треньора на Сливнишки герой Венцислав Рангелов и неговия помощник Петър Малинов.

Пред събралото се множество фенове и футболисти, двата тима изиграха зрелищен мач, изпълнен с много положения, но завършил само с 1 отбелязан гол.  Въпреки опита си, Горна махала загуби от младите и напористи футболисти на Ню Олд Бойс, които заслужено станаха първи, и  догодина, ще трябва да защитават трофея.

С наградата за Феърплей бе награден тима на Младост, а за голмайстор на турнира бе обявен Филип Тодоров, който наниза 5 гола в противниковите мрежи.

На финалната среща присъства и целия тим на Сливнишки герой, който дойде за мача, директно от тренировка, давайки допълнителна доза адреналин на своите фенове, играещи в срещата.

Наградите на победителите бяха връчени от г-н Асен Георгиев, г-н Венци Рангелов, помощник треньора на СГ  Пепи Малинов и Бисер Тодоров.

Така съботният ден се превърна в спортен празник на града, който бе леко помрачен от липсата на кмета на града, който пропусна награждаването на победителите. Въпреки това, множеството се разотиде в прекрасно настроение, пожелавайки си догодина мачовете да бъдат още по-здрави, и резултатни.

Бисер Тодоров

Снимки: Автора

На 29 май 2010 година, ще се проведе ежегодният футболен турнир на малки врати, за наградите на Община Сливница. Турнира ще се проведе на стадиона в професионална гимназия по транспорт, а началото е в 09.00 ч.

В турнира са се записали 8 отбора, като между тях могат да се видят имената на грандовете Левски и ЦСКА, но селекцията им е изцяло от фенове от нашия град.

На 28 май, в залата на ОбС, беше изтеглен жребия за мачовете в турнира, като отборите са разделени в два потока, и в сила ще бъде правилото за директната елиминация. Правилата на турнира бяха разяснени на капитаните на тимовете от Асен Георгиев – зам. кмет на общината и Президент на Сливнишки герой. Пред присъстващите г-н Георгиев престави наградите за победителите, както и наградите за феърплей и голмайстор на турнира.

На турнира за кратко ще присъства и спортно-техническото ръководство на представителния тим, в лицето на Венцислав Рангелов и помощник-треньора Петър Малинов. Тандема, донесъл толкова радост на града ни тази година, ще наблюдана изявите на футболистите, като ще се оглежда за нови надежди, с които да подсили отбора за новия сезон. Ще присъстват и футболисти на отбора.

За участие са записани следните тимове:

ЦСКА

Левски

Младост

Стрела

Горна махала

Ню Олд Бойс

Атака

Рефери

Финала на турнира се очаква да бъде около 12 часа, като половин час по-рано ще се играе мача за 3 място.

Бисер Тодоров

Снимки: Автора

Представителния тим на ФК „Сливнишки герой“ се включи в благотворителна инициатива, чрез която се набират средства за децата на загинали служители на МВР.

Инициативата включва съвместна изява на „Героите“ с актьорите от Цирк „Балкански“, както и няколко преставления, приходите от които ще бъдат внесени по сметка на инициативата.

На връх рождения ден на треньора Венцислав Рангелов, и с подкрепата на Генералният спонсор на тима – Ники Младжов, актьорите пристигнаха на стадиона, а малко по-късно се срещнаха с футболистите от Сливница.

Сред атрактивните участници от шоуто,  в което участват множество чужденци,  присъства лично и г-н Балкански, който също направи изказване за ползата от такива благотворителни инициативи.

Момчетата от отбора и актьорите си направиха снимки на националният стадион „Васил Левски“, като малко по-късно между г-н Рангелов и г-н Балкански, бе договорено семейно посещение на футболистите и спортно-техническото ръководство на новото шоу на Цирк „Балкански“.

На събитието присъставаха журналисти и фотографи от столични печатни издания.

Това не е първата благотворителна изява на „Героите“, след като в края на миналата година футболистите и спортно-техническото ръководство, дариха парични средства за пострадалия по време на мач Иван Найденов. Футболиста на Спартак (Варна) получи увреждане на бъбрек при сблъсък с противник, а нашите момчета дариха пари, преди да го направят дори богатите клубове.

Бисер Тодоров

Снимки:Автора

Днес старши треньора на Сливнишки герой Венцислав Рангелов празнува своя 51 Рожден ден.

Екипа на SLIVNISHKI-GEROI.COM честити рождения ден на Венци Рангелов, и му пожелава да е жив и здрав, и да постигне много успехи както на зеленият терен, така и в личен план!

В контролен мач, игран на помощното игрище на стадион „Славия“ в столичният квартал „Овча купел“, „Сливнишки герой“ победи отбора на Славия (старша възраст) с категоричното 4-2.

При 30 градусова жега, момчетата на двата отбора изиграха динамичен и изпълнен с голови положения мач, който завърши с отбелязани само 6 гола.

През първото полувреме „Героите“ натиснаха  младите си колеги, правейки множество пропуски през вратата.  В 12-та минута съдията отсъди дузпа в полза на „белите“, за игра с ръка в наказателното поле. Рузултата бе открит в полза на „Славия“ 1-0.

Сливничани започнаха отново да натискат, като с най-фрапантни пропуски се отличи нападателя Янко Янков, който пропусна на 4 пъти да отбележи. Закономерно резултата бе изравнен в 21-ва минута, когато централния нападател  Христо Петров отбеляза елегантно за 1-1.

В 33 минута резултата стана 2-1 за „Славия“, след грешка на игралият като титуляр в този мач вратар Христо Царев. Така завърши и първото полувреме.

След като почивката в игра влязоха Юлиян Янакиев, Марк Григоров, които промениха коренно нещата на терена.  Първо след отлично центриране отляво, Марк Григоров отбеляза за 2-2 в 52-та минута, а само 10 минути по-късно отново той вкара втория си гол в мача, след като елегантно преодоля младия страж на „Славия“. В 70-та минута Марк отбеляза и третия си гол в мача, реализирайки хеттрик, и правейки резултата 2-4.

В 75-ата минута славистите реализираха прилична атака, като нападателя на белите, стреля мощно от дъгата, Царев се намеси и след това топката излезе в ъглов удар.

Последва нов далечен удар на Юлиян Янакиев, но този път топката не намери очертанията на вратата. Малко по-късно пък удар на Мариян Хаджиев профуча на около метър над вратата на „Славия“.

В края на мача жегата стана доста сериозна и треньора на „Героите“ направи няколко смени, залагайки на младите футболисти, които преминават проби с отбора. В 77-та минута бе сменен Марк Григоров. В 85-та минута той обаче се завърна в игра, поради поисканата от Хаджиниколов смяна.  Тъй като нямаше друг футболист на разположение, Григоров се завърна на терена, но заигра в центъра, а не на обичайното си място на върха на атаката.

Така „Сливнишки герой“ се поздрави с победата, в една полезна и за двата тима  проверка.

Бисер Тодоров

26 май 2010 година

Сливнишки герой победи с 3:2 Места в Хаджидимово. Съдийската бригада от Кюстендил пробва да отмъсти на гостите за победата над съгражданитe им от Велбъжд с 2:0 преди седмица. Футболистите от Сливница обаче не сe дадоха, макар и трудно те стигнаха до победата срещу 14 души.
Марк Григоров откри за Сливнишки герой в 35-ата мин. Той засече технично пас на Крис Кочилов. В 58-ата мин най-добрият за домакините Димитър Парасков изравни с глава от засада. Само минута след това отново Крис Кочилов повтори упражнението с Марк Григоров и последният вкара перфектен гол с глава – 2:1. В 60-ата мин главният съдия даде несъществуваща дузпа, тогава след удар от близко разстояние топката срещна гърдите на Игнат Дамянов. Димитър Парасков бе точен от бялата точка. Сливнишки герой се вдигна на щурм и закономерно създаде няколко положения. В 72-ата минута съдията спести втори жълт картон на играч от Места. Страничните съдии също не бяха в час. В 82-ата мин отлично представилият се в този мач нападател на Героя Христо Петров излезе сам срещу вратаря, преодоля го, но бе спънат. Реферът нямаше как да си затвори очите и даде дузпа. Точен за 3:2 беше Крис Кочилов. С тази победа Сливнишки герой затвърди добрата си игра и третото място мач преди края на Югозападната „В“ група.

Венци Рангелов

От Бисер Тодоров

—

По време на последната тренировка на Сливнишки герой, преди срещата с Места (Хаджидимово), реших да си уговоря среща с капитана на отбора – Руслан Нацев, на която да се опитам да го уговоря да даде интервю за сайта….

Капитана извежда отбора за поредния мач.

Както и си мислех, Руси (както го наричат всички приятели), се съгласи с леки уговорки да поговори с мен. Бях решил първото печатно интервю за сайта да бъде с него, не само поради факта, че Руси има почти 20 годишна кариера в нашият отбор, но и поради факта, че с него се познаваме от дълги години и щеше да бъде по лесно да разговарям като за начало.

Договорихме се набързо, и в навечерието на празника на Сливница , Руси ми звънна привечер за да се срещнем. Набързо си организирахме среща в местно кафене.

Когато отидох той вече ме чакаше, беше поръчал и за двамата… Преминаващите покрай нас хора не пропускаха да поздравят капитана. След първоначалното разясняване как ще протече всичко, решихме, че е най-добре да започнем със свободен разговор, който малко, по-малко, да водя по нормалните за такова интервю релси.

-Руси, първо здравей. Сигурен съм, че в този град има малко хора които не те познават, но все пак, как започна твоята футболна кариера?

-Здравей. Всичко започна още в детските ми години, когато запален по футбола като почти всички деца, започнах да тренирам в децата на Сливнишки герой, като в началото треньор ми бе Сашо Йорданов. Когато бях в 6-ти клас (1988 г, бел. от редактора), нашият отбор игра две контроли с връстниците ни от Левски Сф. След тези контроли треньора на Левски се срещна с баща ми, и пожела да премина в отбора. Разбира се това се случи, и аз заиграх първоначално в детските формации, по-късно преминах през юношите младша и старша възраст, на вторият отбор на Левски в тези години – Раковски. Играх в Раковски до годините в които юношите старша възраст на двата отбора ги обединиха, и от тези 40 футболисти оставиха само около двадесет, между които попаднах и аз.  Продължих да играя като несменяем титуляр в старшата възраст, като още оттогава играя вътрешен халф.  С този отбор станах Републикански шампион в тази възрастова група. За съжаление тогава се намесваха други обективни и субективни фактори, за да станеш част от представителния отбор. Един от обективните фактори бе, че по това време в отбора имаше страхотни футболисти.

Тъй като идваше време за казарма, моето желание бе да премина в така наречените „спортни роти”, и да продължа кариерата си във футбола. В тези години президент бе Томас Лафчис, а директор на отбора Андрей Желязков. За съжаление в тази рота бяха взети само 4 момчета от моя отбор, като само вратаря Димитър Иванков наистина заслужаваше да бъде 100% там, другите бяха от така наречените „връзкари”, но това е друга тема на разговор. Така на мен ми бе поставена трансферна сума от 20,000 щ.д., за да премина в друг отбор. За добро или лошо, тогава спонсор на Левски бе фирма DIPS, която спонсорираше и Сливнишки герой. Така благодарение на г-н Стамболийски преминах без трансфер в родния ми клуб, в който тогава имаше много пари и играеха футболисти от тогавашната „А” група. За съжаление парите скоро свършиха и нещата започнаха да вървят все по-зле и по-зле.

-И така започна кариерата ти в „Сливнишки герой“….

-Да, тогава започна кариерата ми в „Героя”, за който съм играя през всичките тези години. Изключение правят двете ми години в Граничар  (Драгоман), и две години в тима на Банкя, където бях съотборник с вратаря на националния тим Георги Петков.

-Въпреки желанието ми да се връщам към миналото, нека поговорим за настоящето. Нека преминем към настоящия сезон във „В”група. Кажи, как видя ти този, без съмнение успешен за „Сливнишки герой”, сезон?

Руслан Нацев като капитан на полицейския национален тим, в мача с Монако.

-Първо, искам да кажа, че за нас този сезон като клуб бе преломен. Работата в клуба придоби ново измерение, като начин на работа, като начин на управление и организация.  Като се започне от стадиона, от външният му вид, тревно покритие, кабини за резервите и дежурния делегат…. Тук всички знаем какво бе в миналото, и аз като местен знам какъв разграден двор бе този стадион, и как бе превърнат в пасбище за домашни животни. Поддръжката му бе съвсем минимална, терена бе неравен, лошо окосен и т.н. Сега хората могат сами да се убедят какво отлично тревно покритие има, стадиона е ограден, ограничавайки достъпа на вандали и домашни животни. Липсва ни само една нова съблекалня и седалки по трибуните, но се надявам до есента и това да стане. Второ самото селектиране на футболистите стои по нов, различен начин. Имаме вече така наречените скаути, които наблюдават млади и перспективни футболисти от други отбори. Старши треньора Венци Рангелов и помощника Петър Малинов посещават сборовете на аматьорските отбори, където оглеждат  нови момчета, които да бъдат привлечени в отбора. И сега г-н Рангелов привлича в нашия отбор юноши на столичните грандове, които поради една или друга причина не намират място в основния състав на своите отбори. Те при нас получават възможност за развитие, играят постоянно и се развиват в правилна посока.

-В тази връзка, как ти и другите опитни  футболисти в отбора, като Юлиян Янакиев и Милен Игнатов, които условно ще нарека – ветерани, помагате на тези момчета да навлязат в мъжкия футбол? И то в аматьорския футбол, където всички знаем, че влизанията са малко по-твърди, публиката е малко по-агресивна?

-Тези момчета вече са изградени като футболисти, те се нуждаят от малко помощ само за да преминат тази граница от юношески в мъжки отбор. Вярно, прехода е малко тежък, но за това сме ние. Тежко е да започнеш да играеш на 19-20 годишна възраст,  да преминеш през психическата атака на стадиони, на които има сериозни изцепки от публиката, да понесеш тежките шпагати на футболисти, които никога не са играли професионален футбол, и да не се повлияеш от това…..

Аз като капитан на отбора се опитвам да им предам едно спокойствие, опитвам се да ги убедя, че те имат нужните качества, с които могат да изпъкват напук на простотията, която ги залива на някои стадиони…

-Извинявай, но ще те прекъсна, за да продължим по тази тема. Искам да узная, ти като дългогодишен футболист от тези групи, виждаш ли промяна като цяло в държанието на публиката. Станала ли е тя по-възпитана и толерантна?

-Има коренна промяна! Аз съм играл и в онези години в които имаше, няма да кажа силна дума – направо бруталност по стадионите от страна на публика и някои футболисти!!! Сега нещата са значително по-нормални, има търпимост и коректност от страна на домакински към гостуващ отбор. В нашия град пък това е още по-видимо. А и за това основната заслуга  е на Венци Рангелов. Ние налагаме едно професионално отношение към гостите, а г-н Рангелов иска от нас колегиално отношение към съперника на терена и извън него. Предоставяме перфектни условия за гостите да играят спокойно и красиво, и да се опитаме да ги победим, само с футболни аргументи. За съжаление единствения ни минус е съблекалнята, но искрено се надявам скоро и този проблем да го няма.

По време на мача с Пирин

И ти знаеш, че в момента тече процедура по изясняване на собствеността, която да даде възможност да се изгради заплануваното – модерна сграда със съблекални за представителния отбор, ДЮШ, зала за пресконференции, фитнес, кафе и т.н.

-Чия е заслугата за това?

-Заслугата е единствено на Венци Рангелов, който ежедневно и ежечасно работи за това – ние в нашият град  (тъй като и аз съм сливничанин), най сетне да имаме функциониращ спортен комплекс, в който нашите съграждани да могат да спортуват, да гледат мач с удоволствие и дори да изпият едно кафе на спокойствие! И това се прави съвсем безкористно! На някой може да му звучи глупаво това което казвам, но това е самата истина. Ти си близо до отбора и сам знаеш, как той обикаля приятели и познати, за да успее да набере средства за да постигне тази си цел.

-Като говорим за г-н Рангелов, как се работи с един толкова принципен треньор, аз бих казал по-скоро – мениджър? Ти си бил с него още в полицейския национален отбор, където той ти бе наставник.

Малкия Николай вече е привлечен от магията на футболната топка.

-Да ние сме работили заедно в националния отбор. С Венци Рангелов се работи много лесно, защото той е един много честен и принципен човек. С него винаги се работи добре ако всичко е 1:1. Той просто обича всеки да бъде открит в отношенията, и да се раздава докрай в това което върши, независимо какъв е – футболист, треньор, поддръжка, работник….. Например, много се ядосва на младите футболисти, които имат безспорни качества, но някак си им липсва желание и мотивация! Това го измъчва много. И това се случва, въпреки че тези момчета са осигурени на 100%, и всичко дължимо им се изплаща веднага след мача. Ще ти дам и пример – много тимове в „Б” група имат задължения към своите футболисти! Тима на „Малеш“, който е вече част от „Б” група, и който ни води с 15 точки, има неизплатени по 10 премии и 10 заплати на своите играчи! Което значи, че цял полусезон играят без пари! А при нас се плаща веднага – играеш, побеждаваш, играчите още не са се преоблекли, а парите са им в шкафа….

-Руси, от твоите думи досега, аз виждам най-малко три важни неща: можещ мениджър (наричам го така защото за мен Венци Рангелов е по-скоро такъв, а не просто треньор). Добри млади и перспективни футболисти.   Редовно пристигащи пари! Какво тогава не достига за да играем в „Б“ група? На Сливница й трябва това, защото ние сме футболен град, и защото хората са зажаднели за такъв футбол.

–Тук си издваме на болната тема. Първо трябва помощ от Общината, от Общинското ръководство… Те помагат, но това според мен не е достатъчно. Зам.-кмета на града Асен Георгиев е президент на футболния клуб, прави всичко възможно за клуба….  Става дума не само за първия отбор, а и за ДЮШ. Знае се, че Общината е бедна, но може да се помага не само с пари, а и с труд! И г-н кмета Георгиев много добре знае, че това което може да се направи на стадиона, ще остане за града! Никой не може да го отнесе със себе си, просто трябва да се преосмислят приоритетите.

Тук общината може да помогне много, но за съжаление това не се случва. Аз честно казано, не искам да се намесвам в политиката, но си мисля, че всичко е до желание…. А то май в някои случаи липсва!

-Аз мисля да не говорим повече за Общинско ръководство, управа и т.н, а да продължим с въпросите около отбора. Къде ще бъде „Сливнишки герой“ в класирането догодина?

-Аз съм убеден, че отбора има сили през следващия сезон да бъде на първо място. Имаме всички условия за това! Но оттам нататък вече ще бъде много по-сложно… Пак ще се върна към думите ми за Общината, няма как да се изгради силен Общински футболен клуб, достоен за професионалния футбол, без първостепенната подкрепа на градската управа…

-Ние имаме близък пример за това. В град Своге, клуба е общински, тази година беше във „А” група!

–Ами ние допреди 2-3 години играехме със Своге в една група. Сега там има база, прекрасна за един тим от елита. За това, отново говоря за Общината! Трябва помощ, не от днес за утре, а в дългосрочен план, така да се каже – инвестиция в бъдещето на нашият град! За това трябва да се работи.

-Явно, нашият разговор може да бъде дълъг…. Може би ще трябва да направим продължение. Искам в края на това интервю да ни разкажеш малко за успехите си с националния полицейски тим, знам че с него ти стана Европейски шампион.

-Аз се присъединих към полицейския национален отбор през 1998 година, когато той беше възроден от Венци Рангелов. Преди това той бе само на хартия, като част от Спортната асоциация на МВР. Още първата година играхме финал на Балканското първенство срещу Румъния в Букурещ, но загубихме. На следващата година финала се повтори и ние отново загубихме.

-Два загубени финала!

-Ами да, и двата ги загубихме. Основната причина според мен бе факта, че в Румъния все още се поддържат така наречените спортни роти, в които имаше млади момчета от първите отбори на Динамо, Рапид и други отбори, докато в нашия тим всички бяхме действащи служители на МВР.

-Аматьори?

-Да, всички бяхме аматьори.

-А Европейската титла?

-Европейската титла, с която аз много се гордея, спечелихме в Хърватска, в едни перфектни за всеки спортист условия. Спечелихме на финала срещу домакините с 1:0. Най-хубавото бе, когато на официалната вечеря след последния мач, целия тим на Хърватска дойде да ни поздрави за играта и победата…. Това бе много висока оценка за нас и треньорското ръководство. След това в България ни прие Президента Първанов, министъра и т.н.

-Имаш богата спортна биография, но вече си в залеза на кариерата си на футболист. Какви са ти плановете за бъдещето?

-О, надявам се да играя поне още два сезона, не мисля да се отказвам засега. Ако съм жив и здрав, имам какво още да давам на Сливнишки герой.

-Мислиш ли за треньорска кариера?

-Честно казано-не. Знаеш, че аз съм служител в СДВР – София, и ми е много трудно и сега да съвместявам работата с тренировки, мачове и т.н. Всичко става благодарение на факта че тренираме вечер, и то на прекрасното изкуствено игрище на „Герена”…. А как ми се иска и в Сливница да имаме такова! В Пътърч и Костинброд имат, а ние нямаме.

-След последните ти думи, не мога да не те попитам къде в цялата схема е семейството ти?

-Семейството ми е на първи план разбира се. Имам прекрасно семейство. Съпругата ми Десислава е страхотен човек и ме разбира напълно. Тя знае, че това е до време, и аз рано или късно ще си бъда повече време у дома… Имам и двама сина. Големия Борислав е на 10 години и вече тренира в Левски, малкия Николай е на почти 3 години. Страхотни хлапета са…

-Само след два дни е празника на града 24 май, пожелай нещо на своите съграждани.

-Ами аз много си обичам Сливница, тук съм израсъл, тук са родителите ми, приятели… Искам на всички да пожелая много здраве, щастие, радост и пълни маси на празника! Нека и ние ги радваме на стадиона, но искам да отправя апел от името на техническото ръководство и отбора: когато тръгнете за следващия мач, доведете още един приятел със себе си, или детето, или съпругата…. Когато трибуните са по-пълни се играе много по-леко и приятно.

–Благодаря за отделеното време.

-И аз благодаря, и тук искам да изкажа благодарността на целия клуб за това което правите за сайта! Преди няколко дни дори известни журналисти, наши приятели, ни споделиха, че сайта изглежда много добре и се списва много професионално!

-Благодаря. Успех в оставащите срещи до края на сезона.

——————-

22  май 2010 г., в едно кафене в центъра на града….

Изпращат абитуриентите! Центъра на града е задръстен от луксозни автомобили. Прекрасно облечени млади хора викат с всички сили цифричките, които ознаменуват края на безгрижното и началото на дългия, криволичещ път на живота! Започва да вали и ние с капитана на отбора се разделяме.

Сряда вечер, 19,15 ч., мястото на срещата – изкуственото игрище на стадин „Георги Апарухов“ в столичния квартал „Подуяне“. Поканен съм да присъствам на вечерната тренировка на „Героите“.

Въпреки че е средата на месец май, температурата не недвишава 11 градуса. Пристигам с вратаря на тима Янко Димитров, който води с него ново момче, което да започне подготовка с отбора. Юноша е на Локомотив (Сф), играл е за Марек, а за последно е играл в Локомотив (Мездра).

Пред съблекалнята е колата само на Пепи Малинов, който си седи на топло в нея, очаквайки да се съберат момчетата. Тази вечер той ще води тренировката, защото старшията Венци Рангелов е служебно ангажиран.

Само за няколко минути се изсипват дузина коли, с които пристигат „героите“. Един по един се стрелват със саковете на гърба в съблекалнята. Зад прозорците, намазани с боя и покрити с метална мрежа, се чува смеха на момчетата, който от време на време е прекъсван от помощник треньора.

Подготовката приключва, отбора излиза на игрището, където започват със задължителният стречинг. Няколко момчета липсват, има болни и контузени.  Разбора е сравнително кратък, явно още във вторник старшията го бе направил.

Квадратите са задължителни в такива вечери…..

Организираха два, Малинов ги разпределя и дори се включва в единия (както сам го определи – “ на техничарите“, но най-вероятно се включва точно в този, само за да не умре от студ).

След квадратите започва много динамична двустранна игра, в която бяха отбелязани дузина голове. Отборите за импровизираното мачле се организираха бързо, и без да се губи време започват непрекъснати атаки от едната врата към другата. Пред подвижните врати застанаха  вратарите Янко Димитров и Христо Царев, които направиха невероятни спасявания, достойни за истински мач, и то не в тази дивизия!

В мачлето се вкючиха още едно момче от юношите,  халфа на Видима-Раковски – Николай Хаджиниколов (който поддържа с отбора), както и един перспективен юноша на Септември (Сф). Явно тандема Венци Рангелов-Петър Малинов подготвя селекция за новия сезон.

Тренировката завършва. Споровете около резултата са резонни, но настроението е приповдигнато. Започва въстановяване, момчетата се майтапят помежду си. Всички бързат, защото след малко започва мача Белгия-България. Ние също…

Утре отново ще се тренира, защото наближава мача с „Места“, а там няма да е леко. Пожелаваме си взаимно успех.

Колите на момчетата една по една изчезват в падащия мрак около стадиона. Скоро и ние се включваме във оживеният трафик, потегляйки на запад.

Бисер Тодоров

19 май 2010 г.

В мач от ХХХVI кръг, Сливнишки герой надделя над борещия се за срещу изпадане тим на Велбъжд (Кюстендил). Мача се игра  само няколко часа, след като пороен дъжд се изсипа над градският стадион в Сливница. За радост на футболистите и треньорите, тревното покритие се представи отлично, като затвърди за пореден път, че това е най-добре поддържаният стадион на който се играят мачове от „В” групите.

Пред около 300 зрители, треньора на „Героите” Венци Рангелов пусна в игра следният състав:

Мариян Хаджиев пробива към вратата на Велбъжд

1.  Янко Димитров

27.Юлиян Янакиев

17. Николай Миланов

2. Николай Величков

3. Ангел Нацков

8. Руслан Нацев (кап)

4. Кристиян Кочилов

7. Игнат Дамянов

9. Марк Григоров

21. Мариян Хаджиев

6. Костадин Германов

Мача започна с очакван натиск от страна на домакините, като още във втората минута Мариян Хаджиев проби отдясно, подаде на Игнат Дамянов, който отправи изстрел към вратата на Кирил Кирилов, но топката прелетя вдясно от вратата. Състава на гостите, в който личаха множество млади и необиграни футболисти, се опитваше да руши играта в центъра, като на моменти дори играха на ръба на грубата игра. В 9-та минута съдията отсъди нарушение вляво от вратата на гостите.

Юлиян Янакиев центрира остро в наказателното поле на гостите, но Мариян Хаджиев не успя да нанесе удар в мелето пред вратата. Няколко минути по-късно Кристиян Кочилов изпълни ъглов удар, като топката бе засечена от Марк Григоров, но за втори път топката прелетя вляво от вратата на гостите. Последва пробив на Юлиян Янакиев отляво, но страничния съдия отсъди съмнителна засада, прекъсвайки головата атака на ветерана в състава на сливничани.

Първата сносна атака, Велбъжд организира в 14-та минута, когато удар с глава на Адриан Бачовски бе спасен от Янко Димитров. Няколко минути по-късно остър удар към вратата на домакините отправи Радостин Джогански, но топката прелетя над вратата. В средата на I-вото полувреме, старши треньора Венци Рангелов направи тактическа промяна, изтегляйки Юлиян Янакиев малко назад, а на неговото място вляво започна да оперира Мариян Хаджиев, а отдясно защитата на кюстендилци бе търмозена непрекъснато от Игнат Дамянов, който пробиваше с мощни спринтове към вратата на К. Кирилов.

При една такава атака, Дамянов бе спрян с нарушение от Димитър Бошкилов, като при падането получи контузия в дясното бедро, и по-късно бе заменен.

Марк Григоров показва кървавите следи от бутоните на вратаря на Велбъжд

В 20-та минута логичното се случи, когато едно центриране отдясно бе отиграно отлично с глава от Марк Григоров, който асистира на Николай Величков за 1-0.

В 31 минута Марк Григоров бе отново бе близо до гола, но се засуети пред наказателното поле и топката му бе избита от защитника на гостите Кирил Стоянов.

В 42-та минута автора на първия гол Николай Величков направи страхотен рейд през центъра, достигна до наказателното поле на гостите, и точно преди да нанесе удар бе фаулиран от влезлият като смяна още през първото полувреме Димитър Димитров.

Главния съдия маркира нарушение на около половин метър пред наказателното поле на Велбъжд, но силният удар на Руслан Нацев бе отбит от вратаря на гостите.

Второто полувреме започна със смяна на Игнат Дамянов, който бе заменен от юношата на ЦСКА – Александър Вучев. С вихрени атаки, отбора на Сливнишки герой започна да притиска своите съперници, като в 58-та минута, преставящият се отлично в пореден мач Кристиян Кочилов, се освободи технично от защитата на гостите и с технично подаване намери Марк Григоров, който  промуши топката под плонжа на Кирилов за 2-0.

Венци Рангелов и помощника му Петър Малинов видяха, че защитата на Вълбъжд се пропуква при центриранията, и направиха втора смяна в 60-та минута, когато на мястото на Мариян Хаджиев, в игра влезе двуметровия таран Христо Петров.

В 75-та минута в игра влезе Илиян Арсов, който замени Юлиян Янакиев, а само секунди по-късно капитана Нацев изпрати висока топка зад защитата на Велбъжд, която изведе Марк Григоров зад последния в защитата. Там той бе повален изключително грубо от вратаря на гостите Кирил Кирилов, който се опита с високо вдигнат крак да спре нападателя на домакините, извън наказателното поле. За късмет бутоните на вратаря попаднаха в ръката на Григоров, оставяйки кървави следи. Грубянската проява бе „възнаградена” с червен картон от главния съдия. Поради изчерпани смени, на вратата на гостите застана защитника Димитър Бошкилов. Фаула бе изпълнен от Кристиян Кочилов, но топката се отби в стената.

Преглащайки болката от удара в ръката, Марк Григоров се включи отново в игра, след кратка медицинска помощ, като имаше шанс да отбележи и трети гол в мача, истрелвайки бомбен шут в 78-та минута, но топката се отби в напречната греда, тупна до голлинията и се върна на игралното поле.

Последното чисто положение в мача бе проиграно от нападателя на домакините Христо Петров, който в 85-та минута, от удобно положение, пропусна да отбележи.

Така в изпъстрен с грубости мач, Сливнишки герой победи с 2-0, засилвайки Велбъжд към дъното, но давайки две жертви, като контузени поеха към съблекалнята Игнат Дамянов и Александър Вучев.

Така момчетата на Венци Рангелов доказаха на скептиците, че за договорка не може и дума да става, радвайки своите привърженици.

Бисер Тодоров

Снимки:Автора

123►